В дохристиянската епоха по земите на днешна Украйна (както и
навсякъде, където са почитани дохристиянските славянски богове) нощта на 31
октомври срещу 1 ноември се е отбелязвала като Велесова нощ, наречена така в
чест на едно от „езическите” божества – бог Велес. Смятало се е, че през тази нощ душите на всички мъртъвци идват на Земята.
Било е прието те да бъдат споменавани с добро, да им се запали свещ,
за да намерят душите им пътя към дома, да им се остави на двора или на перваза
на прозореца някаква храна и лакомства.
Кой е Велес?
Велес е един от висшите богове на славянския пантеон, който
е задвижил света, сътворен преди това от Род и Сварог.
Велес е почитан като бог на изкуството, красотата,
таланта, щастието и любовта. Той е покровителят на всички творчески хора, влъхви,
гадатели и ясновидци, а също и на домашните животни, на всички живи същества по
Земята. Смятало се е, че именно той отговаря за разцъфването на човешката душа.
Според древните вярвания именно Велес е научил хората да
обработват земята, да отглеждат храната си, да се грижат за животните, да ги пасат
и да получават от тях вълна и мляко.
Той е много почитан и като бог на изобилието. Древните го почитат
наравно с главния бог Перун и спазват с огромна почит традициите на Велесовата
нощ.
Нощта, в която гостите от отвъдното бродят сред хората, е
наречена именно „Велесова”, защото това е единственият бог, способен да се
намира едновременно и в двата свята – и в царството на живите, и в царството на
мъртвите. А именно през нощта срещу 1 ноември тези два свята се сливат, защото
Белобог предава властта си на Чернобог. Както се вижда от имената им, тези богове отговарят за двете противоположни сфери
на живота: деня и нощта, лятото и зимата, живота и смъртта, доброто и злото. При
това Чернобог е възприеман като символ не на злото и смъртта, а единствено на
неизменните неща от цикъла на съществуването.
Като част от отбелязването на Велесовата нощ, наред с
многото други обичаи и обряди, е било прието да се пали голям огън в
най-високата точка на земите, които е имало семейството, да се прескача огъня,
а също така да се ходи върху жарава –
това символизира пречистването на тялото и духа от тъмните сили.
„Нощта на всички мъртви” се превръща в „нощ на вси светии”
след приемането на християнството. Християнството не приветства общуването с
гости от отвъдното и празници в тяхна чест, докато за „езичниците” смъртта не е
нещо ужасно, а е посрещана спокойно като неразделна част от съществуването.
Автор Виктория
Демидюк
Превод от украински
Няма коментари:
Публикуване на коментар