Животните без хората
Последиците от Чернобилската катастрофа за хората бяха смърт,
болести и изселване на цели градове и села. Но тя имаше и непредвидени
последици – възраждане на дивата природа в първоначалния й вид и съществуването
й без намесата на човека. Този феномен, наблюдаван в единствената в света толкова
голяма зона на техногенна катастрофа, все повече привлича вниманието и на
украинските, и на чуждестранните учени.
През годините, изминали от Чернобилската трагедия, дивата
природа все по-активно превзема изоставените от хората райони – гори, полета,
градове и села. Животните се чувстват единствени и пълноправни стопани както в
естествената си среда, така и в изоставените къщи и блоковете в големите градове.
До април 1986 година днешната Чернобилска зона е един
от районите на украинското Полесие с най-активна човешка дейност. Освен с атомната
електроцентрала заедно с прилежащите промишлени обекти и инфраструктура в
близост до градовете Чернобил и Припят, районът се характеризира с активна
селскостопанска дейност – обработваеми земи, оградени с дренажни канали, активно
изкуствено залесяване, многобройни вилни селища.
Днес дивата растителност е превзела всичко. Едновременно с
това се формира една уникална за равнинното Полесие екосистема, характерна
по-скоро за високопланински скалисти райони, която предизвиква силния интерес
на биолозите – хищните птици гнездят по
терасите на блоковете в Припят както върху скали, рисове и глигани използват
апартаментите на долните етажи, както биха използвали естествени пещери. Градският
стадион се е превърнал в гъста млада гора, където живеят елени, сърни и лосове.
Изоставените селскостопански земи постепенно се превръщат в
гори, а дренажните системи са превзети от бобрите. Те преграждат бившите канали
с бентове и пресушените по-рано земи отново стават блатисти. Това, от своя
страна, привлича блатните птици и други животни, които до преди 2-3 десетилетия
са останали само в най-дивите кътчета на Полесието.
Бобрите са си построили дом в самия канал, свързващ атомната
централа с охладителното езеро – на по-малко от километър от новия „саркофаг”
на взривилия се реактор. Нивото на радиацията във водата е убийствена за човека,
но според специалистите почти не влияе на популацията на бобрите.
В самото охладително езеро с площ над 20 квадратни
километра нивото на водата постепенно намалява, след като престава да работи
помпената станция. Днес там има покрити с пясък райони, многобройни езерца и блата,
в които живеят разнообразни видове риби, водни и блатни птици.
Радиацията в 30-километровата зона явно не пречи особено и
на другите животински видове – вълци, лисици, рисове, елени, лосове, глигани,
диви коне, които живеят необезпокоявани както в горите, така и в изоставените
населени места.
След страшната авария на Чернобилската АЕЦ, довела до
обезлюдяването на района, природата се е променила значително – според
биолозите тя „се е върнала назад във времето” – екосистемата в района е
придобила предишния си вид, характерен за ХVII-XVIII век.
На фото лов в „отчуждената зона”
Сергей Гашчак – заместник-директор на Международната радиационно-екологическа
лаборатория, началник отдел „Радиационно-екологически проучвания” е един от
специалистите, които активно изучават възстановяването на природата в
Чернобилската зона. В продължение на много години той поставя „фото капани” и
снима дивата природа в района на техногенната катастрофа.
Сергей Гашчак поставя "фото капан" |
Малък креслив орел - също вид от Червената книга |
Мечките, изчезнали в този район преди повече от 100 години, днес се завръщат |
Енотовидни кучета |
Елен в схватка с вълци |
Глиганите са едни от най-често срещаните животни |
Конете на Пржевалски, докарани тук през 90-те години на миналия век, се чувстват прекрасно сред безлюдната природа |
Във фото капана е попаднала и видра |
С цел изучаване и запазване на съществуващото разнообразие
от животински и растителни видове, както и ограничаване и контролиране на човешката
дейност в „отчуждената зона”, е създаден Чернобилския радиационно-екологически биосферен
резерват, който започна да функционира през април 2017 г. Той обхваща две трети
от 30-километровата зона около атомната централа, с изключение на
най-замърсените земи в непосредствена близост до ЧАЕЦ – в радиус от 10 км. Но
според изследователите дори и в тази 10-километрова зона, в условията на
невероятен радиационен фон, природата има с какво да учуди посетителите и да
заинтересува учените.
Източник: argumentua.com, lviv1256.com
Няма коментари:
Публикуване на коментар